обраствали

Речник на българския език

1. обраствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обраствали е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обраствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обраствали е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обраствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обраствали е производна форма на обраствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обраствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обраствали е производна форма на обраствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).