обраствала

Речник на българския език

1. обраствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обраствала е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обраствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обраствала е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обраствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обраствала е производна форма на обраствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обраствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обраствала е производна форма на обраствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).