обраствал

Речник на българския език

1. обраствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обраствал е производна форма на обраствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обраствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обраствал е производна форма на обраствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обраствал — мин. деят. св. прич. м. р.

обраствал е производна форма на обраствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обраствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обраствал е производна форма на обраствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).