обраснел

Речник на българския език

1. обраснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обраснел е производна форма на обрасна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обраснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обраснел е производна форма на обрасна (мин. деят. несв. прич. м. р.).