обрамчил си

Речник на българския език

1. обрамчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обрамчил си е производна форма на обрамча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обрамчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обрамчил си е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).