обрамчил е

Речник на българския език

1. обрамчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрамчил е е производна форма на обрамча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обрамчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрамчил е е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).