обрамчило е

Речник на българския език

1. обрамчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрамчило е е производна форма на обрамча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрамчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрамчило е е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).