обрамчило

Речник на българския език

1. обрамчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрамчило е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрамчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обрамчило е производна форма на обрамча (мин. деят. св. прич. ср. р.).