обрамчила

Речник на българския език

1. обрамчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрамчила е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрамчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обрамчила е производна форма на обрамча (мин. деят. св. прич. ж. р.).