обрамчил

Речник на българския език

1. обрамчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрамчил е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обрамчил — мин. деят. св. прич. м. р.

обрамчил е производна форма на обрамча (мин. деят. св. прич. м. р.).