обрамчело

Речник на българския език

1. обрамчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрамчело е производна форма на обрамча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрамчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обрамчело е производна форма на обрамча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).