обрамчели

Речник на българския език

1. обрамчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обрамчели е производна форма на обрамча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обрамчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обрамчели е производна форма на обрамча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).