обрамчела

Речник на българския език

1. обрамчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрамчела е производна форма на обрамча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрамчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обрамчела е производна форма на обрамча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).