обрамчвала

Речник на българския език

1. обрамчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрамчвала е производна форма на обрамчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрамчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрамчвала е производна форма на обрамчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обрамчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обрамчвала е производна форма на обрамчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обрамчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обрамчвала е производна форма на обрамчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).