обрамчвал

Речник на българския език

1. обрамчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрамчвал е производна форма на обрамчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обрамчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обрамчвал е производна форма на обрамчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обрамчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обрамчвал е производна форма на обрамчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обрамчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обрамчвал е производна форма на обрамчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).