образувала

Речник на българския език

1. образувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

образувала е производна форма на образувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. образувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

образувала е производна форма на образувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. образувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

образувала е производна форма на образувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. образувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

образувала е производна форма на образувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).