обработил е

Речник на българския език

1. обработил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обработил е е производна форма на обработя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обработил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обработил е е производна форма на обработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).