обработил

Речник на българския език

1. обработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обработил е производна форма на обработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обработил — мин. деят. св. прич. м. р.

обработил е производна форма на обработя (мин. деят. св. прич. м. р.).