обосявало е

Речник на българския език

1. обосявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосявало е е производна форма на обосявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обосявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосявало е е производна форма на обосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обосявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосявало е е производна форма на обосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).