обострил е

Речник на българския език

1. обострил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обострил е е производна форма на обостря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обострил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обострил е е производна форма на обостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).