обособявала

Речник на българския език

1. обособявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обособявала е производна форма на обособявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обособявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обособявала е производна форма на обособявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обособявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обособявала е производна форма на обособявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обособявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обособявала е производна форма на обособявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).