обособило е

Речник на българския език

1. обособило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обособило е е производна форма на обособя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обособило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обособило е е производна форма на обособя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).