обосновяло е

Речник на българския език

1. обосновяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосновяло е е производна форма на обоснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).