оборил си

Речник на българския език

1. оборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оборил си е производна форма на оборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оборил си е производна форма на оборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).