оборили

Речник на българския език

1. оборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оборили е производна форма на оборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оборили е производна форма на оборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).