оборавил съм

Речник на българския език

1. оборавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оборавил съм е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оборавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оборавил съм е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).