оборавило съм

Речник на българския език

1. оборавило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оборавило съм е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборавило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оборавило съм е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).