оборавило си

Речник на българския език

1. оборавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оборавило си е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оборавило си е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).