оборавило е

Речник на българския език

1. оборавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборавило е е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборавило е е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).