оборавили

Речник на българския език

1. оборавили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оборавили е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оборавили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оборавили е производна форма на оборавя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).