оборавила е

Речник на българския език

1. оборавила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оборавила е е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оборавила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оборавила е е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).