оборави

Речник на българския език

1. оборави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оборави е производна форма на оборавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оборави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оборави е производна форма на оборавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оборави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оборави е производна форма на оборавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оборави — повелително наклонение, ед. ч.

оборави е производна форма на оборавя (повелително наклонение, ед. ч.).