оборавело съм

Речник на българския език

1. оборавело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оборавело съм е производна форма на оборавя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).