оборавело

Речник на българския език

1. оборавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборавело е производна форма на оборавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оборавело е производна форма на оборавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).