оборавели

Речник на българския език

1. оборавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оборавели е производна форма на оборавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оборавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оборавели е производна форма на оборавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).