оборавела

Речник на българския език

1. оборавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оборавела е производна форма на оборавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оборавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оборавела е производна форма на оборавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).