оборавел

Речник на българския език

1. оборавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оборавел е производна форма на оборавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оборавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оборавел е производна форма на оборавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).