обожествяло

Речник на българския език

1. обожествяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обожествяло е производна форма на обожествя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обожествяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обожествяло е производна форма на обожествя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).