обожествило

Речник на българския език

1. обожествило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обожествило е производна форма на обожествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обожествило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обожествило е производна форма на обожествя (мин. деят. св. прич. ср. р.).