обожествил
1.
обожествил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обожествил
е производна форма
на обожествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обожествил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обожествил
е производна форма
на обожествя (мин. деят. св. прич. м. р.).