обожествил

Речник на българския език

1. обожествил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обожествил е производна форма на обожествя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обожествил — мин. деят. св. прич. м. р.

обожествил е производна форма на обожествя (мин. деят. св. прич. м. р.).