ободрявал

Речник на българския език

1. ободрявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ободрявал е производна форма на ободрявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ободрявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ободрявал е производна форма на ободрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ободрявал — мин. деят. св. прич. м. р.

ободрявал е производна форма на ободрявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ободрявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ободрявал е производна форма на ободрявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).