ободрил съм

Речник на българския език

1. ободрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ободрил съм е производна форма на ободря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ободрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ободрил съм е производна форма на ободря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).