ободрели

Речник на българския език

1. ободрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ободрели е производна форма на ободря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ободрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ободрели е производна форма на ободря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).