обоготворяло

Речник на българския език

1. обоготворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обоготворяло е производна форма на обоготворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обоготворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обоготворяло е производна форма на обоготворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).