обоготворял

Речник на българския език

1. обоготворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обоготворял е производна форма на обоготворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обоготворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обоготворял е производна форма на обоготворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).