обоготворило

Речник на българския език

1. обоготворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обоготворило е производна форма на обоготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обоготворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обоготворило е производна форма на обоготворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).