обоготворила

Речник на българския език

1. обоготворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обоготворила е производна форма на обоготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обоготворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обоготворила е производна форма на обоготворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).