обоготворил

Речник на българския език

1. обоготворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обоготворил е производна форма на обоготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обоготворил — мин. деят. св. прич. м. р.

обоготворил е производна форма на обоготворя (мин. деят. св. прич. м. р.).