1. обоготворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обоготворил е производна форма на обоготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. обоготворил — мин. деят. св. прич. м. р.
обоготворил е производна форма на обоготворя (мин. деят. св. прич. м. р.).