обогатяло

Речник на българския език

1. обогатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обогатяло е производна форма на обогатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обогатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обогатяло е производна форма на обогатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. обогатяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обогатяло е производна форма на обогатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. обогатяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обогатяло е производна форма на обогатея (мин. деят. св. прич. ср. р.).