обогатил

Речник на българския език

1. обогатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обогатил е производна форма на обогатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обогатил — мин. деят. св. прич. м. р.

обогатил е производна форма на обогатя (мин. деят. св. прич. м. р.).